♥ Същността и силата на ума  Умът е арбитърът на

♥ Същността и силата на ума 

Умът е арбитърът на живота. Той основава и извайва образа на битието, и в същото време получава резултатите от личната си активност. Има силата и да гради илюзии, и да възприема действителността. Умът е непогрешимият тъкач на ориста. Мисълта е преждата, положителните и злите действия са основата и нишките върху стана на живота, а готовото платно е човешкият темперамент. Умът се облича в одежди, изтъкани от самия него. 

Човекът, като умишлено създание, има всички сили на мозъка и има разполагаем неограничен избор. Учи се от опита и може да форсира или забави този развой. Никой не го лимитира, само че постоянно самият той се оковава. Тогава също има избор - може да раздра самичък веригите си и да се освободи. 

Може да живее в низост или в добродетел, да бъде скудоумен или доблестен, малоумен или умен - както самичък си избере. Може, посредством повтаряне на едни и същи дейности, да си сътвори привички, както и да ги приключи посредством целенасочени старания. Може да се обкръжи с илюзии и изцяло да изгуби Истината, само че може също да разбие всяка една от тях, до момента в който Истината се възвърне. Възможностите пред индивида са безкрайни; свободата му е цялостна. 

Умът има свойството да основава самичък своите положения и да избира кои от тях да населява. Има също силата да изостави едно положение и да го смени с друго. Той прави това непрекъснато, като по този метод опознава другите положения и натрупва изчерпателен опит посредством своя нееднократен избор. 

Вътрешните мисловни процеси оформят целостта от темперамент и живот. Ние можем да модифицираме и да променим тези процеси, като им влияем с волята си и с целенасочени старания. Веригите на навика, слабостта и прегрешението са изковани от нас самите и единствено ние можем да ги разчупим. Те битуват само в съзнанието ни и въпреки да имат директно отношение към външните неща, те не съществуват действително в тях. 

Външното се моделира и одушевява от вътрешното, а не назад. Изкушението не поражда във външния обект, а идва от сластта на душата към обекта. Скръбта и страданието не са естествена част от външните житейски условия и събития, а са разследване на недисциплинираното отношение на мозъка към тези условия и събития. 

Когато е порядъчен от Добродетелта и укрепен от Мъдростта, Умът заобикаля всички изкушения и примамки, които неизбежно влекат след себе си беди. Така човек реализира прояснение и нравствен мир. 

Да виним хората към нас и да проклинаме външните условия като източник на злото не понижава страданията и тъгите в света, а ги усилва. Външното е единствено разследване и отражение на вътрешното. Когато сърцето е чисто, и светът към нас е подобен. 

Всяко нещо се ражда и развива от вътрешната страна на открито, а загнива и умира извън във вътрешността. Такъв е вселенският закон. Всяка еволюция стартира от вътрешността. Всяка смяна би трябвало да се случи първо там. Този, който вместо да води война с близките, вложи силите си в промяна, обновяване и развиване на мозъка си и духа си, резервира силите си и съхранява себе си. Хармонизирайки сполучливо своето схващане, той води и близките, посредством състрадание и достойнство, към същото самодоволство. 

Пътят към просветлението и душевния мир не е в наставничеството и контрола над други мозъци. Тези цели могат да се реализиран единствено в случай че овладеем личното си схващане и го водим непоколебимо по извисените пътеки на добродетелта. 

Животът на индивида произтича от сърцето и мозъка му. Ние сами оформяме съзнанието си посредством мислите и дейностите си, по тази причина е изцяло в наша власт да го преформатираме посредством избора си на мисли. По този метод ние можем да преобразим живота си.

От: „ От сърцето “, Джеймс Алън, изд. Скайпринт
Снимка: The James Allen Library